ИСТОРИЯ НА ИНСТИТУТ ПО ФУРАЖНИТЕ КУЛТУРИ – ПЛЕВЕН
Институтът по фуражните култури – Плевен е създаден през 1954 година с постановление № 4903 от 24 декември на Министерски съвет като Централен Научноизследователски институт по фуражите, със седалище Плевен, за комплексни научни и научно-приложни изследвания в областта на фуражното производство. За изпълнителен директор е назначен Кочо Караджов.
Основна роля за реализиране на идеята за създаване на Институт по проблемите на фуражното производство е изиграл доклад на руския професор М.П. Елсуков, директор по това време на Институт кормов, разположен в близост до Москва. След мониторинг и проучване на условията за развитие на селското стопанство в България през 1953 г., той написва доклад, с който аргументирано и убедително препоръчва на Министерството на Земеделието да създаде зоотехнически факултет или научноизследователски институт по фуражите, като посочва и неговото място – гр. Плевен – район със силно развито животновъдство (рóден край на Сивото искърско говедо, Плевенската черноглава овца, Дунавска и Плевенска породи коне), както и район с подходящи почвено-климатични условия за интензивно фуражно производство.
Новосъздаденият Институт по фуражите стартира усилена изследователска работа с едногодишни и многогодишни житни и бобови фуражни култури, тревни смески, сочноплоди и кореноплоди, като научните изследвания обхващат и проблемите с подобряване на естествените мери и пасища. Научните разработки са насочени към актуални въпроси, свързани със селекция на нови сортове и хибриди фуражни растения, технологиите на отглеждане, прибиране и съхранение на фуражите и изхранване на животните. Стартира маркетингов процес на нови форми на обслужване и внедряване на световните земеделски практики. Първата експериментална дейност е осъществена през 1955 г., като за целта са обособени две опитни полета – І-во опитно поле “Комудара”, с 280 ха площ и ІІ –ро опитно поле край с. Крушовица, с 200 ха равнинна земя, които съществуват и днес, но с по-малка площ. До построяването на новата сграда през 1972 г. (където се помещава персоналът в настоящия момент), Институтът се помещава в сградата на Институт по лозарство и винарство. През дългогодишен изминал период до настоящия момент многократно са сменяни ведомствата, на които Институтът е бил подчинен и неговите наименованията, като направленията на научноексперименталната дейност се е запазвала. През 2000 г. Институтът придобива името Институт по фуражните култури – Плевен (ИФК), като към него е присъединен и Институт по соята, гр. Павликени, с което се разширява обхвата на изследваните фуражни култури.
В следващите години Институтът, с добре подготвен научен кадрови потенциал и структура на управление, изиграва забележителна роля в регионален и национален мащаб за развитието на фуражното производство в България. През този период се полагат основите на приложната наука, оценява се натрупаният български и чуждестранен опит, създават се първите сортове люцерна (Плевен 1 и Плевен 6), фуражен грах (Плевен 4) и житни треви, които до 80-те години на миналия век заемат над 90% от площите в страната. Технологиите за отглеждане и използване на тези видове са също едни от най-ценните и търсени разработки в страната.
През годините на своето развитие, в Института са създадени дванадесет броя лаборатории, т.е. изграден е всеобхватен лабораторен комплекс. Той непрестанно подпомага научните разработки и изследвания, провеждани в ИФК. След създаването на Института е изградена и Вегетационна къща с цел провеждане на научни експерименти при контролирани условия.
През 1963 г., с решение на Академия на селскостопанските науки във връзка със специализацията на научно-изследователските институти, дейността на ИФК е насочена предимно в областта на тревно-фуражното производство. Академичният състав започва научна дейност по два основни проблема: “Разработване и внедряване на промишлени технологии и сортове за увеличаване на тревно-фуражното производството” и “Консервиране и преработка на зелени и отпадъчни груби фуражи”. В продължение на дългогогодишен период, тези проблеми са разрешавани на база научноизследвателски проекти и технологии, част от които и днес запазват своята актуалност и заемат водещо място в научната дейност.