„Достатъчно е 20% от ежедневната дажба на животното да се състои от зърната на бобови култури, за да получават животните необходимата хранителна стойност“, пояснява доц. Косев. В допълнение отбелязва, че „сортът „Гая“ вече е признат от министъра на земеделието и храните през 2022 г., но предстои да бъде включен в сортовата листа на ИФК – Плевен. Институтът има признат и сорт бяла лупина, която е алтернатива на соята.

По протеиново съдържание сортът „Моника“ не отстъпва на соята и съдържанието на протеин в зърното й достига 33%. Бялата лупина прилича на обикновено секирче. Тя не поляга и самите бобчета не се разпукват, за да опада зърното и без проблем може да остане така цял месец, ако например фермерът има някакви други ангажименти. Бялата лупина е на второ място след баклата по азотфиксираща способност на самото растение. Тоест, фермерът икономисва огромни средства, с които трябва да натори следващата култура с азотни торове. Така фермерът си спестява разходи. Бялата лупина е полезна също така и при „зелено торене“. Растителната част се заорава и всички вещества, които се съдържат в малката бяла лупина, която е в началото на цъфтеж, се предават на другата култура. Така се спестяват много разходи и се опазва природната среда.

Баклата сорт „Белослава“ е предназначена за фуражно управление. Растенията са изправени и образуват сравнително дребни семена, затова не полягат. Селектирана е с цел улеснено механизирано прибиране и е подходяща за хранително-вкусовата промишленост.

Вигната е топлолюбива и това може да помогне в сеитбооборота на фермата, в зависимост от вегетацията на културите, които се отглеждат. През юли, когато вигната цъфти, няма много други бобови култури, но пък има други култури, които са гостоприемници на различни неприятели и това е известен недостатък, защото тя е нападана от различни насекомни и ненасекомни неприятели. За сметка на това е много сухоустойчива култура“, информира доц. Косев.

Става ясно, че на този етап учените съсредоточават изследванията си върху продуктивността, а не толкова върху добива. Тук доц. Косев пояснява: „Ако добивите при фасула варират около 50-150 кг/дка, да кажем най-много 200 кг/дка, при различните видове, то при вигната, която е братовчед на фасула, добивът е по-малко.

За културата нахут пояснява, че има два основни подвида – единият е средиземноморски, а другият – близкоизточен. Различават се по формата на семената и по баграта на цветчето и на семената. Институтът разполага с двата основни, като между тях има още два преходни. „До две години ще подготвим по един сорт – единият с едри семена и друг – с по-дребни“, разкрива ученият.

Поясненията му сочат, че първият е от типа Кабули, което означава, че масата на хиляда семена е повече от 600 грама. Лесен е за обработка и има добри вкусови качества. Другият, по-малкият, може да е с оцветени семенца, но не се напада от неприятели. Предстоят изследванията, но очакванията на доц. Косев са да има по-високо белтъчно съдържане – точно това, което всички искат в оранжерийното производство. „Това е в перспектива, не мога да кажа предварително нищо. Мога да коментирам само когато имам готов продукт. Да се надявам до една-две години да се похвалим с нещо“, застрахова се ученият.

Доц. Косев се занимава и със селекция на бяла лупина, която е добре позната съставка в салатите. Според него съвременните сортове лупина имат един недостатък: „Предлагат се с ниско алкалоидно съдържание в зърното – около 0,1%. Също така тя има леко горчив вкус, поради което се препоръчва термична обработка – преваряване и смяна на водата поне 5-6 пъти.

„Това ми направи много силно впечатление и реших, че искам да се занимавам с изследвания в тази насока. Здравето на човека преди всичко – това беше идеята. Не е ли по-естествено, да си взема 100% от протеина от източника, а не от животното, което го е преработило. Има и животински протеин, но не е същото. Не е първо качество, а второ“, коментира доц. Валентин Косев, споделяйки амбициите си на селекционер с широка мисия на своята научна дейност.