Участници: Проф., д-р Анелия Кътова, Проф., д-р Eлена Тодоровска, Проф., д-р Ивелина Николова, Проф., д-р Боряна Чуркова, Доц., д-р Катя Узунджалиева, Доц., д-р Пламен Маринов-Серафимов, Доц., д-р Ирена Голубинова, Доц., д-р Татяна Божанска, Доц., д-р Николай Христов, Доц., д-р. Виолета Вътева, Гл.ас., д-р Мария Петрова, Ас., д-р Димитринка Крушева, Ас., д-р Минко Илиев, Ас. Магдалена Петкова, Ас. Катерина Чуркова, Ас. Бисер Божански

Резюме
Главната цел е: Съхранение, поддържане и обогатяване на генетични ресурси при многогодишни житни фуражни треви, създаване на нови сортове с висока продуктивност и екологична стабилност и високо качество на фураж и семена, подходящи за различни направления на използване и семепроизводство на авторски и високи категории семена на многогодишни житни фуражни треви. Колекционират се диви родственици на фуражни треви от естествени ливади, пасища и ферми, характеризира се растителното разнообразие на екогеографски принцип. Проучва се влиянието на биоторове върху динамиката на нарастване, ботаническия състав, плътността, продуктивността и хранителната стойност на естествените тревостои в Странджанския район. Извършва се интродукция на нови видове, сортове и екотипове многогодишни фуражни растения от различни екологогеографски региони на света. Извършва се оценка на растителни генетични ресурси многогодишни житни треви в колекции ex situ по морфологични, биологични и стопански качества. Поддържа се генетичното разнообразие от многогодишни житни треви в ex situ колекции, in situ хабитати и репродукция. Съхранява се и документация – паспортна информация по стандартите на Bioversity International – Multicrop Passport Descriptors. Създават се сортове многогодишни житни треви, с висока продуктивност и адаптивност с различни направления на използване чрез: Индивидуална фенотипна характеристика на колекционни образци многогодишни житни треви (пасищен райграс, ежова главица, тръстиковидна, ливадна и червена власатка); Хибридизация на отбрани родителски компоненти - поликросни питомници многогодишни житни треви при изолация; Изпитване на потомства от вътревидова и междувидова хибирдизация на многогодишни житни треви – Festulolium. Оптимизират се условията за амплификация на SRAP маркери с 2 нови праймерни комбинации и изследване на извадка от 15 генотипа житни фуражни култури за сортова идентификация. Проучва се влиянието на водния дефицит върху видове и сортове многогодишни житни треви при лабораторни условия. Извършва се оценка на селекционни материали житни треви по химичен състав и качество на фуража, вкл. съдържание на водоразтворими захари и фотосинтетични пигменти. Определя се хранителна стойност и икономическа оценка на тревната биомаса от сортове житни ливадни треви, отглеждани при планински условия. Качествена характеристика и икономическа ефективност на фуражна продукция от сортове пасищен райграс (Lolium perenne L.) в условията на Средна Стара планина.
Извършва се сортоподдържане на сортове регистрирани в сортовата листа и сертифицирани от ПВ на Република България, сепмепроизводство на предбазови семена. Размножават се селекционни популации и кандидат сортове, проучват се възможности за подобряване на кълняемостта на семена от сортове многогодишни житни треви с Биологично-активни вещества (БАВ) и стимулатори. Проучват се икономически важни неприятели при семепроизводството на сортове многогодишни житни треви.

Участници: Доц. д-р Ирена Аспарухова Голубинова; Проф. д-р Ивелина Миткова Николова; Проф., дн Тодор Симеонов Кертиков; Проф., д-р Даниела Върбанова Кертикова; Проф., д-р Вилиана Маринова Василева; Доц., д-р Росица Минчева Тодорова; Доц., д-р Наталия Христова Петровска; Доц., д-р Валентина Иванова Вълкова; Гл., ас., д-р Елица Благоева Атанасова

Резюме
С изпълнението на настоящият проект се цели обогатяване и проучване на генофонда от бобови и житни фуражни култури, подобряване на сортовия състав, проучване на технологични решения и растителнозащитни практики за борба с плевели и неприятели, сортоподдържане и семепроизводство. Проектът е на етап първа година от изследванията, за изпълнението на който е работил колектив от 10 учени в т.ч. ИФК – Плевен (5), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“-Пловдив (1), ОСС-Павликени (1), ИЦ-Кнежа (2) и СП ОЗСИР- Кърджали (1) по 3 теми с 14 задачи. За изпълнение на работната програма са изведени полски опити в три района на Северна и Южна България (Плевен, Кнежа и Кърджали). Залегналите задачи и мероприятия в работната програма за отчетния период са изпълнени.
Приключила първата година от техническото изпитване за РХС на кандидат сорт пасищна люцерна 3AS под наименованието „ИФК КАРИНА”. През 2021 г. е заложен полски опит за характеризиране на някои признаци при синтетична популация люцерна (9Syn), като наблюденията ще бъдат извършени на втората година при втори подраст. За трета година са проучени 23 образци – 10 потомствата на двойнолинейни хибриди (за краткост хибриди), 10 потомства на родителски компоненти (за краткост потомства) и три сорта люцерна (Плевен 6-стандарт, Дара и Кокорай). Реколтирани са три откоса и са анализирани добивът от свежа и суха биомаса и някои количествени признаци. За трета година са изпитани и 7 потомства звездан от свободното опрашане на 4 популации и сорт Търговище 1 по редица количествени показатели. Потомство от австрийската популация Stamm GH02 се откроява по дължина и маса на стъблото и формирани стъбла за едно растение. За трета година е оценен и продуктивния потенциал за фураж и семена от местни популации и интродуцирани сортове техническо сорго (метла), суданка, фуражна царевица и сорго-суданков хибрид в екологична мрежа в опитните полета на Институт по фуражните култури-Плевен, Институт по царевицата-Кнежа, Опитна станция по земеделие в Източни Родопи-Кърджали. Първи откос е с най-голям дял от общото количество свежа биомаса, а за вегетационния период варират от 3363,0 до 13325,0 kg. Най-дълги метлици формира местна популация S14, независимо от района на отглеждане, която съчетава признаците - дълги метлици (от 57,9 до 64,9 cm), формирани върху относително ниски растения, и е предпочитан хабитус при отглеждане на културата, като суровина за индустрията. Най-голямо количество семена, свежа и суха биомаса формира местна популация MI16N, която по комплекс от признаци представлява интерес в направление за производство на фураж и семена. Установена е пукливост при 12 комерсиални образци сорго за зърно ( 9,01% до 63,8%) и при хибридни линии сорго от 18,7 до 63,8%. Образец №2 (с червен перикарп) от комерсиалните хибриди и мутантна линия М1(6282) (с тъмен перикарп) се открояват с по-добра пукливост и едрина на пуканките. Установен е пик във водопоглъщането на семена при лабораторни условия при образци техническо сорго при 10 и 200 С между 2 и 6 h, а при 300С между 2 и 4 h, като максимумът е към 24 h, а най-висока кълняемост (85,0-95,0%) е отчетена при 300С. Носителите на алелохимикали (агар-гел 0,75% и етилов алкохол 30,%) и среда за развитие (агар-гел 0,75% и дейонизирана вода) са подходящи за биологичен анализ и скрининг при извеждане на лабораторни опити за установяване алелопатичния потенциал и/или алелопатичната интерференция при видове от род Sorghum. Към тема 2 е проучен видовият състав и числена динамика на някои основни видове при сорго за зърно (Sorghum bicolor (L.) Moench). Установени са 58 вида насекоми, от които 51 - растителноядни и 7 - хищни. Вредните видове се отнасят към 6 разреда, а полезните – към четири. Най-многоброен и с най-голямо разнообразие е представен разред Hemiptera (31 вида), следван от Coleoptera (19 вида). Проучена е съвместимостта при смесено отглеждане на някои видове от род Sorghum и бобови в годината на създаване на посева. Отглеждането на люцерна и червена детелина под покров на видове от род Sorghum, доказано намалява степента на заплевеляване. Селективността на два търговски продукта а.в. имазамокс с комплекс от аджуванти [Пулсар 40 (40 g/l имазамокс) и Пулсар Плюс (25 g/l имазамокс с комплекс от аджуванти)] не оказват инхибиращ ефект върху добива на семена при люцерна. Прилагането на биологичния продукт Белука, Biona pH и Борна киселина оказват добър десикационен ефект при люцерна (10 DAT) в сравнение с Баста 15 СЛ. Проучена е фенологията и продуктивния потенциал на зимен грах сорт ИФК Тандем при пролетна сеитба. Потенциалът за грудкообразуване на бобовите култури в едногодишни житно-бобови фуражни смески - грахово-овесени (70:30%), фиево-овесени (70:30%) и грахово-фиево-овесени (35:35:30%) е в полза на растенията на грах (15,3 броя грудки/растение), следвани от фий (13,3 броя грудки/растение), а в смески се определя от съотношението с житната култура. Създадени са два семепроизводни посева (всеки на площ от 1 da) за производство на предбазови семена с пролетен фий сорт Темпо и пролетен грах сорт Керпо на Второ опитно поле на ИФК, Плевен. Закупени са 200 kg предбазови семена от сорт Дара с цел производството на базови семена. Получени са ограничени количества базови и предбазови семена (бункерно тегло) от два сорта люцерна Дара и Плевен 6.

Участници: Доц. д-р П. Серафимов; Проф. д-р Х.Бозуков; Проф. д-р З. Ранкова; Проф. д-р G. Glatkova; Доц. д-р Г. Баева; Доц. д-р Г. Делчев; Доц. д-р Д. Илиева; Доц. д-р Ц. Москова; Доц. д-р Н. Маринова; Доц. д-р М. Титянов; Доц. д-р Н. Шулева; Гл. ас. д-р С. Горановска; Гл. ас. д-р Т. Баракова ; Гл. ас. д-р З. Петрова; Гл. ас. д-р С. Стоянова; Ас. д-р Д. Ангелова; Ас. д-р Т. Манилов; Ас. Г. Цветанова; Ас. Brankiсa Vasileva (Spaseva); Ас. Ivo Mitrushev

Участници: гл. ас., д-р Ина Николаева Стойчева (Ръководител проект); Проф., д-р Наталия Георгиева; Доц., д-р Валентин Косев; Доц., д-р Станислава Стойчева; Доц., д-р Галина Найденова; Доц., д-р Мирослав Симеонов; Доц., д-р Румен Базитов; Доц., д-р Милена Михайлова; Ас. Красимир Павловски; Ас. Желязко Вълчинков; Проф., д-р Запрянка Шиндарска; Проф., д-р Нуреттин Тахсин

Резюме
В настоящия проект (2022-2024) участват 12 научни сътрудника (3 бр. от ИФК, 7 бр. щатни от системата на ССА и 2 бр. извънщатни за системата на ССА) и 5 бр. техници и лаборанти. С разработването на настоящият проект се цели да се подобри качеството и хранителната стойност на бобови фуражни култури – фий (Vicia ssp)., лупина (Lupinus), грах (Pisum sativum) и соя (Glycine max) (зърно и вегетативна надземна маса), както и да се проучи възможността за въвеждане и използване на 4 нови фуражни култури като алтернтивни източници на фураж (Lablab purpureus L.) Sweet, Trigonella foenum-graecum L., Carthamus tinctorius L., Phalaris canariensis L.), които не са традиционни за страната, с оглед смекчаване на емисиите, подобряване на продуктивността и адаптиране в условията на устойчиво земеделие при изменението на климата. Ще се работи по 8 основни задачи и 22 подзадачи.

Въз основа на реализиране на подставената цел, ще се задълбочат познанията на методите за оптималното, ефективно и екологосъобразно окачествяване и използване на бобовите култури и алтернативните фуражни култури в светлината на съвременните постановки за хранене и устойчивото земеделие. Ще се задълбочат познанията и осведомеността за контрола на качеството на фуражните източници. Очакваните резултати и научни приноси са свързани с получаване на нови и актуални данни при оценка на риска в района на гр. Плевен. Нови данни за нежеланите субстанции, свъразни с контаминация на пестициди, контаминация с Salmonella spp., микотоксини, фуражи съдържащи ГМО и др. в района на Плевен-област. данни за фуражи съдържащи ВМП и замърсители на околна среда в района на Плевен-област. данни за внесените на територията на ЦСБ през одобрение на граничните пунктове фуражи за района на Плевен-област. Нови данни за методите, за повишаване качеството на зърно от бобови култури. Очакваните научно-приложни приноси са свързани с определяне на технологични аспекти при отглеждане и използане на нови фуражни източници. Ще се предложат нови методи за повишаване качеството за оптимално и моделирано използване на проучваните фуражни култури. Ще се определи оптимално съдържание на бобовите и алтернативните фуражни култури за моделиране дажбите на преживни животни като оптимални източници на протеин, за по-добра смилаемост, продуктивност и намаляване на производството на вредни газове. Настоящия проект ще даде правилните насоки за усъвършенстване технологията за моделиране на качеството и използването на бобовите и алтернативните фуражни култури, както и възможности за подобрена продуктивност и адаптивност в условията на изменението на климата.

Участници: Ст.н.с. I ст. дсн Петър Томов, Ст.н.с. I ст. д-р Киран Дончев, Ст.н.с. I ст. дсн Кирил Христов, ст.н.с. II ст., д-р Венета Радева, ст.н.с. II ст., д-р Анна Илиева, н.с. I ст., д-р Йорданка Найденова, н.с. I ст., Анелия Кътова
Резюме
Досега създадените сортове житни треви от ежова главица, тръстиковидна власатка, безосилеста овсига и тимотейка са високорастящи и пригодни повече за сенокосно използване. В България няма сортове от житните треви, подходящи за създаване на сяти пасища, както и за декоративни, паркови и спортно-техничиски цели. Не е сполучлив и вноса на чуждестранни сортове, поради тясната адаптираност към усрловията на техния произход. Затова се проучва пасищен райграс като един от най-важните видове житни треви, подходящ както за пасищни цели, така и за тревостои със специално предназначение. Като изходен материал са включени чуждестранни сортове със северен и южен произход, така и наши естествено растящи популации. Използват се съвременни методи на селекция – поликрос, проучва се вариабилността на сортовете в рамките на вида, както и генотипното вариране, в рамките на сорта. Установява се идеал на сорт за условията на България за паша и озеленяване, ранозрялост, добивност, качество, дълготрайност и плоидно ниво. Към проекта е и завършващ етап на селекцията по качество на ежова главица, тръстиковидна власатка и безосилеста овсига.

Участници: проф. дсн Кирил Христов, Доц. д-р Венета Радева, Доц, д-р Румен Чакъров, Доц. д-р Анна Илиева, Н.с., д-р Йорданка Найденова, н.с., д-р Иван Георгиев, Н.с., д-р Анелия Кътова.

Резюме
Извършени са проучвания за създаване на сортове многогодишни житни треви с висока продуктивност на фураж и семена, с високо качество на фуража и висок адаптивен потенциал в условията на България за различните направления на използване – пасищно: пасищен райграс и гребенчат житняк, сенокосно: ежова главица, безосилеста овсига, тръстиковидна власатка и пустинен житняк и озеленяване: пасищен райграс. Събран е обширен изходен материал за селекция. Извършена е индивидуална фенотипна характеристика по комплекс морфологични признаци, биологични свойства и стопански качества и са отбрани елитни генотипове от местни и интродуцирани образци от различните растителни видове, които са включени в селекционния процес (поликроси). Определено е нивото на плоидност по съвременен метод – флоуцитометрия в Институт по генетика и селекция – Мелле, Белгия. Извеждат се сравнителни и конкурсни сортови опити с перспективните селекционни номера.

Приноси и предложения за практиката: - Събрана е и се поддържа и проучва богата колекция (растителен генофонд) от семейство Poacea; - Създават се сортове от многогодишни житни треви, подходящи за нашите климатични условия, които могат де се използват за подобряване на естествените ливади, мери и пасища и сяти тревостои с цел повишаване на добивите на суха маса (сено) и паша и като икономически изгодни и биологически ценни източници за храна на преживните животни, за борба с водната и ветрова ерозия на почвата и поддържане на ландшафта; - Извършва се сортоподдържане и ускорено размножаване на семена от регистрираните сортове и перспективни селекционни популации.

Потребители: Автентични семена от регистрираните сортове многогодишни житни треви се предлагат на лицензирани семепроизводители на сертифицирани и търговски семена, на договорна основа, и на фермери за създаване на сяти ливади и пасища. Семената на селекционера от перспективни селекционни популации след заявяване в ПВ на РБългария продължават да се изпитват в ИАСАС (МЗХ); в МОСВ – за затревяване на ерозирали терени и площи за отдих.

Участници: ст.н.с. д-р Даниела Кертикова, н.с. д-р Анелия Кътова, ст.н.с. д-р Димитрия Петкова, ст.н.с.д-р Димитър Джилянов, ст.н.с. д-р Тодор Кертиков, ст.н.с. д-р Анна Илиева, н.с., д-р Наталия Георгиева, н.с., д-р Ивелина Николова, н.с. д-р Анелия Кючукова, н.с., д-р Иван Георгиев, н.с. д-р Йорданка Найденова, н.с. Ирена Голубинова, ст.н.с д-р Атанас Кирилов, н.с.д-р Аксения Алексиева, н.с.д-р Росица Тодорова, н.с. Валентин Косев

Резюме
Заявени са 4 нови сортове фуражни култури за сертифициране и изпитване от видовете: пролетен фуражен грах “Керпо”, пасищен райграс „Хармония”, гребенчат житняк „Свежина” и пустинен житняк „Морава”. С оглед създаване на система за генетичен контрол при хибридизацията на люцерната са открити самонесъвместими генотипове. Пасищен райграс сорт „Хармония” е с най-добро почвено покритие и плътност на чима, което го прави подходящ и за декоративно направление. Получени са тетраплоиди от ливадна власатка, пасищен и италиански райграс. Излъчени са високопродуктивни линии грах с комплексна устойчивост на болести (аскохитоза, мана, склеротиния), и с изменена морфология мутантни линии грах и суданка. Разкрити са нови източници люцерна, еспарзета, звездан и многогодишни житни треви с цел оценка за РХС и комбинативна селекция. Осъществява се сортоподдържане и са произведени качествени семена от сертифицираните сортове фуражни култури за нови семепроизводни посеви.

Участници: доц., д-р Анелия Кътова, доц., д-р Цветанка Димитрова, доц., д-р Йорданка Найденова, доц., дсн Атанас Кирилов, доц., д-р Иван Пачев, доц., д-р Кера Стоева, доц., д-р Виолета Вътева, доц., д-р Яна Гутева, гл.ас., д-р Анелия Кючукова, гл. ас., д-р Мая Стойкова, гл.ас., д-р Наталия Георгиева

Резюме
Създадени са работни колекции за съхраняване и обогатяване на генофонда в селекционните програми при многогогодишни житни треви, еспарзета и звездан. От експедиции в Странджа, Сакар и Родопи в ливадни и пасищни хабитати са колекционирани нови 15 oбразци. В ИФК Плевен са интродуцирани 20 образци от 11 рода многогодишни фуражни треви от Белгия, Китай, Украйна, Русия и Турция, а в ИРГР Садово - 17 образци от 9 рода от Чехия, Дания, Холандия, Норвегия, Естония, САЩ – Орегон и Румъния. Проучен е състава, статуса и степента на оргиналност на Националната колекция от фуражни култури. Извършени са междуродова хибридизация и интерплоидни кръстоски на пасищен райграс, червена, ливадна и тръстиковидна власатка, и гребенчат и пустинен житняк. Създадени са тетраплоидни селекционни номера пасищен райграс (дълготрайни, високопродуктивни и с висок адаптивен потенциал) за сортоизпитване и сертифициране. Излъчени са перспективни селекционни номера еспарзета (ИФК–2006 и №26), с висок добив суха маса и семена и добра облистеност. Произведени са авторски и предбазови семена от: ежова главица Дъбрава, тръстиковидна власатка Албена, пасищен райграс ИФК Хармония, пустинен житняк Морава и гребенчат житняк Свежина. Засяти са размножения на селекционни номера тетраплоиден пасищен райграс, еспарзета и звездан. Проучва се селективността на хербициди при семепроизводството на пустинния житняк сорт Морава.

Участници: доц., д-р Анелия Кътова, проф., дсн Атанас Кирилов, доц. д-р Йорданка Найденова, доц. д-р Анна Илиева, Доц. д-р Виолета Вътева, гл.ас., д-р Ирена Голубинова, гл.ас. д-р Пламен Серафимов, ас. Димитринка Крушева, ас. Мария Стаматова, ас. Ина Стойчева

Резюме
Целта е съхранение, поддържане и обогатяване на генетични ресурси при многогодишни житни фуражни треви, сорго и суданка, създаване на нови сортове с висока продуктивност и екологична стабилност, високо качество на фураж и семена, подходящи за различни направления на използване, семепроизводство на авторски и високи категории семена на житни фуражни култури. Чрез полиплоидизация и флоуцитометричен скрининг са създадени 2 нови сортове пасищен райграс Тетрани и Тетрамис – тетраплоидни, с висок продуктивен потенциал за фураж и семена, зимоустойчиви, дълготрайни, толерантни на листни болести и засушаване, с високо качество на фуража. Те са заявени в Патентно ведомство на Република България и за официално сортоизпитване за РХС и БСК по договор с ИАСАС за втора година. Новите сортове превишават по добив суха маса стандарта ИФК Хармония, както следва Тетрани с 9% и Тетрамис с 21%, средно от всички пунктове. Приключи успешно контролното изпитване за РХС на тръстиковидна власатка сорт Албена. Пасищен райграс сорт ИФК Хармония, гребенчат житняк, сорт Свежина и пустинен житняк, сорт Морава са включени в система на сортоподдържане и семепроизводство, произведени са висококачествени автентични семена на селекционера. Реколтиран е базов семепроизводен посеви от ежова главица, сорт Дъбрава. Проведени са експедиции в Родопите и са събрани 6 нови образци от многогодишни житни фуражни видове растения – местни екотипове, а чрез интродукция от Китай са получени 16 образци. Създадени са работни колекции за съхраняване и обогатяване на генофонда, при многогодишни житни треви, сорго и суданка. Получено е ново генетично разнообразие чрез комбинативна, мутационна и хетерозисна селекция, прилагане на полиплоидизация, хибридизация в т.ч. отдалечена и отбор по продуктивност, адаптивност към температурен стрес и засушаване, дълготрайност и качество на фуража. При изпитване на 14 потомства от междувидови кръстоски на пасищен райграс и червена, ливадна и тръстиковидна власатка чрез кластърен анализ са полученни данни за генетично сходство и различие между тях и са диференцирани по направления на използване – подходящи за декоративни цели и за фураж – пасищно и сенокосно използване. Създадени са перспективни мутантни линии суданка и сорго и са получени резултати от конкурсни сортови опити за РХС и БСК за тяхната продуктивност, морфология и биология. Проучва се селективността на хербициди за борба с плевелите при семепроизводството на многогодишни житни треви, сорго и суданка, както и ретарданти и алелопатични взаимоотношения. Анализирани са сухи растителни проби от надземна биомаса на многогодишни житни треви, сорго и суданка по 12 показатели за състав и качество на фуража.

Участници: проф., д-р Анелия Кътова, проф., д-р Eлена Тодоровска, проф., д-р Йорданка Найденова, доц., д-р Пламен Маринов-Серафимов, доц., д-р Ирена Голубинова, Доц., д-р Николай Христов, Доц., д-р. Виолета Вътева, гл.ас., д-р Мария Петрова, ас., д-р Димитринка Крушева, гл.ас. д-р Ина Стойчева

Резюме
Целта е съхранение, поддържане и обогатяване на генофонда при многогодишни житни фуражни треви, сорго и суданка; създаване на нови сортове с висока продуктивност и екологична стабилност, високо качество на фураж и семена, за различни направления на използване; семепроизводство на авторски и високи категории семена. Проучени са 3 колекции с 35 номера от 5 видове многогодишни житни треви с различен произход и плоидно ниво. При оценка по продуктивност на семена за власатките, най-високо продуктивни и стабилни са тръстиковидна власатка сорт Албена, екотип ИРГР – Садово, и ливадна власатка селекционна популация Merifest–T. В питомник за междувидова хибридизация е оценена на продуктивността на семена от 12 кръстоски за получаване на хибриди Festulolium. Установени са различия в комбинативната способност и значението на посоката на кръстосване. Направена е характеристика по декоративни показатели на сортове, селекционни популации и екотипове пасищен райграс, гребенчат житняк и червена власатка. Проведен е SRAP анализ на 15 генотипове многогодишни житни треви с 3 комбинации (прав и обратен) SRAP праймери. Потвърждава се тенденцията от ISSR анализа за по-малък брой полиморфни фрагменти при диплоиден и тетраплоиден пасищен райграс, което предполага по-ниско генетично разнообразие в сравнение с останалите многогодишни житни треви. Най-нисък процент на полиморфните фрагменти има при сортове диплоиден и тетраплоиден райграс, а най - висок при образци от род Festuca. Генетичното родство е изследвано чрез клъстерен анализ на получените профили от една комбинация SRAP праймери и един ISSR пример. Дендрограмите показват различно разпределение на образците, като чрез SRAP анализа с праймерна комбинация ME4/EM3, се показва по-ясно изразено групиране в съгласие с ботаническите им характеристики. Сортовете пасищен райграс: ИФК Хармония; Тетрани и Тетрамис; гребенчат житняк Свежина и пустинен житняк Морава сe сортоподдържат и са получени автентични семена на селекционера. Реколтиран е Б посев от тръстиковидна власатка Албена. В ИРГР- Садово на 62 образци в колекционен питомник е извършена морфологична и фенологична индивидуална оценка на ежова главица и житняк. Създадени са перспективни мутантни линии суданка и сорго. Размножава се суданка № М 300/43, за официално държавно сортоизпитване в ИАСАС. Линии сорго 1643 и 1673 доказано превишават по всички структурни елементи на добива контролния сорт с бяло оцветяване на перикарпа Максибел. Комбинациите на хербициди за вегетационно приложение Аксиал 1, Акурат, Мерлин флекс и Биатлон 4 Г, аплицирани с биологично активни вещества Супербиа и Панамин Агро притежават висока селективност, не указват намаление на добива от семена и могат да бъдат използвани в семепроизводни посеви на житняк сорт Морава.

Участници: гл. ас. д-р Валентин Иванов Косев; гл. ас. д-р Росица Минчева Тодорова; доц. д-р Аксения Крумова Алексиева; доц. д-р Атанас Петров Кирилов; гл. ас. д-р Ирена Аспарухова Голубинова; доц. д-р Йорданка Андреева Найденова; доц. д-р Иван Георгиев Георгиев; гл. ас. д-р Анелия Димитрова Кючукова; гл. ас. д-р Ивелина Миткова Николова; гл. ас. д-р Наталия Георгиева Анастасова; доц. д-р Анна Викторовна Илиева; доц. д-р Тодор Симеонов Кертиков; доц. д-р Димитър Любенов Джилянов; доц. д-р Димитрия Стоилова Петкова; доц. д-р Анелия Илиева Кътова

Резюме
Заявени са 4 нови сортове фуражни култури за сертифициране и изпитване от видовете: пролетен фуражен грах “Керпо”, пасищен райграс „Хармония”, гребенчат житняк „Свежина” и пустинен житняк „Морава”. С оглед създаване на система за генетичен контрол при хибридизацията на люцерната са открити самонесъвместими генотипове. Пасищен райграс сорт „Хармония” е с най-добро почвено покритие и плътност на чима, което го прави подходящ и за декоративно направление. Получени са тетраплоиди от ливадна власатка, пасищен и италиански райграс. Излъчени са високопродуктивни линии грах с комплексна устойчивост на болести (аскохитоза, мана, склеротиния), и с изменена морфология мутантни линии грах и суданка. Разкрити са нови източници люцерна, еспарзета, звездан и многогодишни житни треви с цел оценка за РХС и комбинативна селекция. Осъществява се сортоподдържане и са произведени качествени семена от сертифицираните сортове фуражни култури за нови семепроизводни посеви.

Участници: гл. ас. д-р Валентин Иванов Косев; гл. ас. д-р Росица Минчева Тодорова; доц. д-р Аксения Крумова Алексиева; доц. д-р Атанас Петров Кирилов; гл. ас. д-р Ирена Аспарухова Голубинова; доц. д-р Йорданка Андреева Найденова; доц. д-р Иван Георгиев Георгиев; гл. ас. д-р Анелия Димитрова Кючукова; гл. ас. д-р Ивелина Миткова Николова; гл. ас. д-р Наталия Георгиева Анастасова; доц. д-р Анна Викторовна Илиева; доц. д-р Тодор Симеонов Кертиков; доц. д-р Димитър Любенов Джилянов; доц. д-р Димитрия Стоилова Петкова; доц. д-р Анелия Илиева Кътова

Резюме
Целта на проекта е подобряване на сортовия състав при фуражните култури чрез

1. Създаване на нови сортове люцерна , еспарзета, звездан и червена детелина предназначени за сенокосно и пасищно използване с комплексни качества- добра продуктивност, толерантност към абиотичен и биотичен стрес, адаптивност, подобрено качество на фуража и дълготрайност.

2. Създаване на сортове от многогодишни житни треви с висока продуктивност на фураж и семена, с високо качество на фуража и с висок адаптивен потенциал за пасищно, сенокосно и ладшафтно използване и проучване възможностите на експерименталния мутагенез за получаване на генетично разнообразие при суданска трева.

3. Създаване на нови сортове фуражен грах и фий с повишен продуктивен потенциал за зърно и зелена маса, устойчиви на биотичен и абиотичен стрес, устойчиви на полягане, с повишено белтъчно съдържание и подобрен качествен състав на зърно и зелена маса.

4. Създаване на сортове фацелия със силно привлекателни за пчелите цветове и висока продуктивност на семената.

5. Сортоподдържане и семепроизводство на предбазови семена от сортове фуражни култури с висока генетична чистота, гарантилаща високо качество на семената използвани в следващите етапи на семепроизводство на сортовете.

С изпълнението на задачите в проекта се съхранява и обогатява генофонда при фуражните култури. Чрез прилагане на хибридизация, химичен и физичен мутагенез и инцухт е създадено ново генетично разнообразие от растителни форми, като изходни компоненти в комбинативната и хетерозисната селекция. Селекционните програми при отделни видове са обезпечени със собствени генетични ресурси.

В резултат на селекционно подобрителната работа по проекта през 2009 година са утвърдени със Заповед на МЗХ № РД 12-17/18.03.2009 г. пет нови сорта фуражни култури: Пролетен грах сорт „КЕРПО”, Пасищен райграс сорт „ИФК ХАРМОНИЯ”, пустинен житняк сорт „МОРАВА”, гребенчат житняк сорт „СВЕЖИНА” и пролетен фий сорт „ТЕМПО”. С решение на Експертната комисия по сортове фуражни култури към ИАСАС – София от 2009 г. новият сорт Керпо е определен за стандарт в страната за изпитванията по биологични и стопански качества при пролетния фуражен грах. През годината след успешно контролно изпитване за РХС продължи действието на сертификатите на люцерна сортове: Плевен 6 и Обнова 10.

На базата на проведено сортоподдържане на сертифицирани сортове фуражни култури собственост на ИФК – Плевен са произведени достатъчно количество семена на селекционера за създаване на нови предбазови семепроизводни посеви от: пролетен фуражен грах Плевен 4 и Керпо; люцерна сорт Дара, тръстиковидна власатка сорт Албена, пасищен райграс сорт ИФК Хармония. През годината са доставени в ИФК базови семена от люцерна сорт Дара на основание сключени възлагателни договори за семепроизводство със земеделски кооперации.

Участници: проф. дн Тодор Симеонов Кертиков; доц. д-р Валентин Иванов Косев; доц. д-р Пламен Атанасов Маринов-Серафимов; доц. д-р Галина Тодорова Найденова; доц. д-р Ирена Аспарухова Голубинова; доц. д-р Диана Христова Маринова; ас. Гергана Бориславова Иванова Ковачева; доц. д-р Анна Викторовна Илиева; проф. д-р Даниела Върбанова Кертикова

Резюме
Целта на проекта е обогатяване и проучване на генофонда от бобови фуражни култури, създаване на нови сортове, сортоподдържане и семепроизводство. Обект на изследвания в проекта са основните многогодишни (люцерна, червена и хибридна детелина, звездан) и едногодишни (зимен и пролетен фуражен грах и фий) бобови фуражни култури. Те са адаптирани за почвено-климатичните условия на страната и имат голямо стопанско, агротехническо и икономическо значение за българското земеделие. Люцерната в световен мащаб е най-значимата и широко отглеждана фуражна бобова култура. Водещата ú роля във фуражното производство се обуславя от големите ú продуктивни възможности. Оригинален елемент в проекта имат изследванията при люцерната насочени към: Нови знания за двойнолинейни хибриди (получени от самонесъвместими генотипове) по морфологични признаци; Създаване и проучване на частично инцухтирани линии с повишена дълготрайност и продуктивност; Установяване селективността и ефикасността на биологични продукти срещу кускута и проучване на възстановителната способност на сортове люцерна; Разработване на технология за семепроизводство на пасищен тип люцерна; Заявяване на нов сорт пасищна люцерна в Патентно ведомство на Р. България. Звездана, червената и хибридна детелина са висококачествени сенокосни и пасищни бобови култури. Те имат екологична характеристика, която ги прави алтернатива на люцерната в предпланинските и планинските райони на България. Видовете детелини и звездан са предпочитани бобови компоненти за тревни смески, търсенето на семена е голямо, а семепроизводство и сортовия състав е ограничен. С проекта се цели установяване на комбинативна способност за продуктивност и пасищна пригодност на червена и хибридна детелина, както и проучване на продуктивния потенциал и стопански качества на наши и чуждестранни сортове и популации звездан с крайна цел създаване на сортове. Важно значение за решаване на белтъчния проблем в страната имат и фуражния грах и фий, като източници на растителен протеин. Проучванията при тези култури са насочени към създаването на зимен тип сортове, които използват по-добре влагата през есенно-зимния период и натрупват повече биомаса. Оригинални елементи се съдържат в: получаване на нови знания за наследственост и/или изменчивост на редица признаци; обогатяване на генетичното разнообразие чрез хибридизация; описание на нови сортове зимен грах и заявяване в Патентно ведомство на Р. България. В проекта са предвидени задачи по сортоподдържане и семепроизводство на висококачествени и автентични семена при сертифицирани сортове бобови фуражни култури – люцерна (Дара, Плевен 6, Обнова 10), пролетен грах (Керпо, Плевен 4) и пролетен фий (Темпо). Отчитайки повишеното търсене на вътрешния и външния пазар на семена от бобови фуражни култури считаме, че с поставените цели в проекта ще допринесем за адекватен отговор на потребностите на пазара и за практическа реализация и комерсиална стойност на създанения от нас научен продукт.

Участници: Проф. дн Атанас Кирилов; Доц. д-р Цветанка Димитрова; Доц. д-р Анна Илиева; Доц. д-р Йорданка Найденова; Доц. д-р Емил Василев; Проф. д-р Георги Георгиев /ИФРГ – БАН/; Доц. д-р Росен Цонев / СУ “Св. Климент Охридски /

Резюме
Подземна детелина (Trifolium subterraneum L.), сравнително нов едногодишен бобов вид със способност за самозасяване, е проучена като компонент на пасищни смески при създаване на сяти многогодишни тревостои, в условия на променящ се климат. Обект на проучване са три подвида - Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum, Trifolium subterraneum ssp. yaninicum и Trifolium subterraneum ssp. subterraneum. Изследвани са взаимоотношенията на подземната детелина с многогодишни бобови (люцерна, звездан, еспарзета), и многогодшни житни култури (ежова главица, тръстиковидна власатка). Установено е, че в смесени посеви, подземната детелина не потиска продуктивността на многогодишните бобови и намалява заплевеляването. В смесени с ежова главица и тръстиковидна власатка посеви, подземната детелина допринася за увеличаване на продуктивността на смеските. Като бобова култура, тя е източник на биологично свързан азот. Грудкообразуването при подземна детелина се стимулира при житен компонент ежова главица, в съотношение 1:1. Извършен е сравнителен анализ на състава и ензимната in vitro смилаемост на сухото вещество на фураж от подземна детелина, и е установено, че включването на подземна детелина като компонент, увеличава съдържанието на суров протеин и смилаемостта на смеските. Подземната детелина е апетитен и предпочитан за изпасване от овце вид (в сравнение със звездан и еспарзета). Проучена е възможността за директно подсяване с подземна детелина на деградирали семепроизводни посеви от многогодишни бобови (люцерна, звездан, еспарзета, бяла детелина), и многогодишни житни култури (пасищен райграс, ежова главица, гребенчат житняк), и последващото им използване за производство на фураж. Установено е, че подземната детелина не повлиява негативно върху развитието на бобовите култури, има малък принос към добива на суха маса, но съществен към намаляване на заплевеляването. В подсят деградирал посев на пасищен райграс с Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum, добивът на суха маса от тревостоя се увеличава. Включването на подземна детелина като нов едногодишен бобов вид в смески, подобрява ботаничния състав, увеличава продуктивността и намалява дела на плевелите. Едногодишен бобов вид, но поради билогичната си способност за самозасяване, с присъствие в тревостоя в началото и края на вегетацията, повишава качеството на фуража, дълготрайността и азотния баланс на пасищните системи. Видът е приспособим към променящите се условия и използването му като природен биоресурс при създаване на сяти многогодишни тревостои, би могло да е принос в намиране на решение в областта на земеделието за намаляване неблагоприятното влияние на променящия се климат.

Участници: Проф. дн Атанас Кирилов; Доц. д-р Анна Илиева; Доц. д-р Йорданка Найденова; Доц. д-р Наталия Георгиева; Доц. д-р Ивелина Николова; Гл. ас. д-р Валентин Косев; Гл. ас. д-р Ина Стойчева – Мавровска; Проф. д-р Иван Пачев /ИЛВ – Плевен/; Д-р Набил Абумхади /АБИ – София/; Доц. д-р Евлоги Марков /ИПАЗР “Никола Пушкаров” – София/; Проф. д-р Георги Георгиев /ИФРГ – БАН/; Доц. д-р Маргарита Николова /ЛТУ - София/; Доц. д-р Росен Цонев /СУ “Св. Климент Охридски”/ ; Гл. ас. д-р Любен Загорчев /СУ “Св. Климент Охридски”/ ; Чл. кор. дбн Сергей Коць /ИФРГ, НАН, Киев, Украйна/

Доц. д-р кбн Павел Маменко /ИФРГ, НАН, Киев, Украйна/; Д-р Изабел Видейра Кастро /INIAV, Оейраш, Португалия/

Резюме
Проучени са технологични подходи при създаване на пасищни тревостои - сеитба на многогодишни бобови и житни култури, и тревни смески, под покров на едногодишни бобови и житни култури. Пролетен фуражен грах и фий могат да се използват като покров при сеитба на еспарзета, звездан, люцерна, и на смески на същите с ежова главица. С азотфиксиращата си способност те оказват положително влияние върху основните култури през първата година, натрупвайки и обогатявайки почвата с азот, както и през следващите, след отмиране и разграждане на грудковата и коренова биомаса. Овес, използван като покров потиска основните култури и житния компонент в смеските. Така, основните култури не могат да проявят продуктивния си потенциал, а ежовата главица в смески, конкурентността на плевели. Определени са някои биологични и екологични особености на подземна детелина (Trifolium subterraneum L.) - едногодишен бобов самозасяващ се вид и възможност за включването му в състава на смески с традиционни фуражни бобови и житни култури. С оглед рационално провеждане на отбор от желани генотипове с повишен симбиотичен азотфиксиращ потенциал е извършена селекционно-генетична и технологична оценка на изходен материал от някои едногодишни бобови култури.

Участници: Проф. дн Тодор Кертиков; Проф. дн Атанас Кирилов; Проф. д-р Йорданка Найденова; Проф. д-р Ивелина Николова; Доц. д-р Анна Илиева; Гл. ас. д-р Валентин Косев; Гл. ас. д-р Пламен Серафимов; Гл. ас. д-р Ирена Голубинова; Ас. Ина Стойчева – Мавровска; Проф. д-р Иван Пачев /ИЛВ – Плевен/; Доц. д-р Боряна Чуркова /ИПЖЗ, Троян/; Доц. д-р Евлоги Марков /ИПАЗР “Никола Пушкаров” – София/; Доц. д-р Диляна Митова /ИАИ – София/; Доц. д-р Росен Цонев /СУ “Св. Климент Охридски”/; Доц. д-р Виолета Вътева /ТУ - Стара Загора/; Проф. дсн Димитър Павлов /ТУ - Стара Загора/; Чл. кор. дбн Сергей Коць /ИФРГ, НАН, Киев, Украйна/; Доц. д-р Надежда Воробей /ИФРГ, НАН, Киев, Украйна/; Д-р Петр Пухтаевич /ИФРГ, НАН, Киев, Украйна/

Резюме
В настоящия проект (2022-2024) участват 12 научни сътрудника (3 бр. от ИФК, 7 бр. щатни от системата на ССА и 2 бр. извънщатни за системата на ССА) и 5 бр. техници и лаборанти. С разработването на настоящият проект се цели да се подобри качеството и хранителната стойност на бобови фуражни култури – фий (Vicia ssp)., лупина (Lupinus), грах (Pisum sativum) и соя (Glycine max) (зърно и вегетативна надземна маса), както и да се проучи възможността за въвеждане и използване на 4 нови фуражни култури като алтернтивни източници на фураж (Lablab purpureus L.) Sweet, Trigonella foenum-graecum L., Carthamus tinctorius L., Phalaris canariensis L.), които не са традиционни за страната, с оглед смекчаване на емисиите, подобряване на продуктивността и адаптиране в условията на устойчиво земеделие при изменението на климата. Ще се работи по 8 основни задачи и 22 подзадачи.

Проучени са някои технологични подходи като сеитба на многогодишни бобови фуражни култури и житно-бобови тревни смески под покров на едногодишни бобови и житни култури. Проследени са продуктивността, както и промяната на биометрични и физиологични характеристики на основните култури; сеитба на основната фуражна бобова култура (люцерна) в смеска с различни житни култури и съотношения; проследен е видовият състав, степента на заплевеляване, вредата от някои неприятели при различни режими на използване. Посочени са смески с оптимален състав (подходящи компоненти и съотношения). Проучена е грудкообразуващата способност на бобови фуражни култури, включително и като компоненти на тревни смески, при различен режим на използване. Установени са подходящи компоненети и съотношения между тях, при които симбиотичният азотфиксиращ потенциал е най-висок. Проучена е екологичната пригодност на подземна детелина (Trifolium subterraneum L.) за равнинни условия за включването й в състава на многогодишни тревни смески. Видът е едногодишен, но поради самозасяващия си капацитет, с поведение на многогодишен. Включването му в състава на тревни смески подобрява ботаничния състав на тревостоите, подпомага намаляване дела на плевелите и увеличаване добива на суха маса, както и подобрява качеството на фуража. Не на последно място допринася за увеличаване дълготрайността на тревостоя. Подчертан е адаптационният потенциал на вида към локалните екологични условия и фитоценотичните му взаимоотношения с утвърдени житни и бобови фуражни култури. Подчертана е съществената роля на бобовите фуражни култури и смески в изграждане на система на устойчиво и екологично чисто земеделие.

Участници: гл. ас., д-р Ина Николаева Стойчева (Ръководител проект); Проф., д-р Наталия Георгиева; Доц., д-р Валентин Косев; Доц., д-р Станислава Стойчева; Доц., д-р Галина Найденова; Доц., д-р Мирослав Симеонов; Доц., д-р Румен Базитов; Доц., д-р Милена Михайлова; Ас. Красимир Павловски; Ас. Желязко Вълчинков; Проф., д-р Запрянка Шиндарска; Проф., д-р Нуреттин Тахсин

Резюме
В настоящия проект (2022-2024) участват 12 научни сътрудника (3 бр. от ИФК, 7 бр. щатни от системата на ССА и 2 бр. извънщатни за системата на ССА) и 5 бр. техници и лаборанти. С разработването на настоящият проект се цели да се подобри качеството и хранителната стойност на бобови фуражни култури – фий (Vicia ssp)., лупина (Lupinus), грах (Pisum sativum) и соя (Glycine max) (зърно и вегетативна надземна маса), както и да се проучи възможността за въвеждане и използване на 4 нови фуражни култури като алтернтивни източници на фураж (Lablab purpureus L.) Sweet, Trigonella foenum-graecum L., Carthamus tinctorius L., Phalaris canariensis L.), които не са традиционни за страната, с оглед смекчаване на емисиите, подобряване на продуктивността и адаптиране в условията на устойчиво земеделие при изменението на климата. Ще се работи по 8 основни задачи и 22 подзадачи.

Въз основа на реализиране на подставената цел, ще се задълбочат познанията на методите за оптималното, ефективно и екологосъобразно окачествяване и използване на бобовите култури и алтернативните фуражни култури в светлината на съвременните постановки за хранене и устойчивото земеделие. Ще се задълбочат познанията и осведомеността за контрола на качеството на фуражните източници. Очакваните резултати и научни приноси са свързани с получаване на нови и актуални данни при оценка на риска в района на гр. Плевен. Нови данни за нежеланите субстанции, свъразни с контаминация на пестициди, контаминация с Salmonella spp., микотоксини, фуражи съдържащи ГМО и др. в района на Плевен-област. данни за фуражи съдържащи ВМП и замърсители на околна среда в района на Плевен-област. данни за внесените на територията на ЦСБ през одобрение на граничните пунктове фуражи за района на Плевен-област. Нови данни за методите, за повишаване качеството на зърно от бобови култури. Очакваните научно-приложни приноси са свързани с определяне на технологични аспекти при отглеждане и използане на нови фуражни източници. Ще се предложат нови методи за повишаване качеството за оптимално и моделирано използване на проучваните фуражни култури. Ще се определи оптимално съдържание на бобовите и алтернативните фуражни култури за моделиране дажбите на преживни животни като оптимални източници на протеин, за по-добра смилаемост, продуктивност и намаляване на производството на вредни газове. Настоящия проект ще даде правилните насоки за усъвършенстване технологията за моделиране на качеството и използването на бобовите и алтернативните фуражни култури, както и възможности за подобрена продуктивност и адаптивност в условията на изменението на климата.

Целта на проекта е да се проучат различни екологични подходи и методи за подобряване условия за хранене и по-ефективно усвояване на хранителните вещества, повишаване продуктивността на фуражните култури, осигуряване на стабилни и устойчиви агроекосистеми и опазването им от вредители при биологично и интегрирано фуражно производство.

Ключови думи: интегрирана растителна защита (биопродукти, сортова толерантност /устойчивост/, комбинирано прилагане на ПРЗ, селективни хербициди), биологично земеделие (продукти с биологичен произход; екологична генетика), качество на фураж

Резюме
По проекта e осъществена експериментална дейност, включваща 2 подтеми с 14 задачи и 21 подзадачи, с активното участие на 11 научни сътрудници и двама консултанти. Основна цел на проекта е проучване на различни екологични подходи и методи за подобряване условията за хранене и по-ефективно усвояване на хранителните вещества, повишаване продуктивността на фуражните култури, осигуряване на стабилни и устойчиви агроекосистеми и опазването им от вредители при биологично и интегрирано фуражно производство. Обект на изследване са седем бобови и житни култури (Pisum sativum, Pisum arvense, Lupinus albus, Vicia faba, Vicia sativa, Medicago sativa, Sorghum sudanense), представени от 56 образци, и седем плевелни вида (полска поветица /Convolvulus arvensis L./, балур /Sorghum halepense Pers./, кощрява /Setaria ssp./, цикория (синя жлъчка) /Cichorium intybus L./, мъртва коприва /Lamium purpureum/), канадска злолетница /Erigeron canadense L./ и щир / Amaranthus spp./. В условия на биологично производство при пролетен фуражен грах са проучени самостоятелното и комбинирано действие на органични торове (Аминогрийн, Грийн Нитро, Фолиамин, Литовит, Нагро) и биоинсектициди (Натуралис, Рапакс, Агрикол, Мадекс) срещу Acyrthosyphon pisum, както и тяхната продуктивност и стабилност. В съответствие с принципите на Международната организация за биологичен контрол е оценена и токсичността на проучваните продукти при полски условия върху хищния трипс Aeolothrips intermedius. Използвани са комплекс от показатели (морфологични, физиологични), методи и модели за оценка на количествени и качествени параметри (стабилност и адаптивност на видове и сортове фуражни култури; биологична активност; ефикасност; стабилност на органични продукти; дисперсионен, регресионен, биохимичен, детергентен, GGE biplot и Path-анализи), както и статистически методи за определяне достоверността на получените резултати. При сравнително проучване на пет линии зимен фуражен грах, шест генотипа грах, 17 образци бяла лупина и 15 образци бакла, са излъчени такива, отличаващи се с повишена екологична приспособимост, продуктивност, толерантност към икономически важни неприятели (Acyrthosyphon pisum, Bruchus pisorum, Aphis fabae) и болести (Botrytis fabae), подходящи за условия на биологично производство. В допълнение, установени са растителни морфологични и биохимични показатели, оказващи в различна степен влияние върху предпочитаемостта на Acyrthosiphon pisum и Bruchus pisorum към фуражните култури. При тестване в лабораторни условия са определени образци лупина, бакла и фий с изразена алелопатична толерантност към един от основните заплевелители в площите на фуражните култури, Sorghum halepense. Проучена е възможността за консервиране на основни плевели посредством силажиране с добавка на бактериално-ензимния продукт Labascil и мравчена киселина с оглед пълноценно оползотворяване на фуражната маса в условия на биологично производство. Осъществена е енергийна оценка на модели на биологично и конвенционално отглеждане на пролетен фуражен грах с цел определяне на енергийно ефективни варианти, като е установена и степента на заплевеляване в посевите при двете системи на отглеждане. За условия на интегрирано производство е проучен ефектът и стабилността на синтетични листни торове (Биомакс, Кристалон) и инсектициди (Биская, Протеус, Фюри, Карате Зеон, Децис, Нуреле Д) срещу основни неприятели, както и фитотоксичността на хербициди (Дуал Голд 960 ЕК, Зенкор 600 СК, Лумакс 538 СК, Стомп Аква, Уинг П, Мерлин Флекс 480 СК, Гардоприм Плюс Голд). Сравнени са основния химичен състав, смилаемостта и хранителната стойност на фуражи, произведени при биологично и конвенционално производство, като е установена по-висока смилаемост, енергийна и протеинова хранителност на фуража при биологичната система. В заключение, предвиденият обем от експерименти и дейности през тригодишния период е напълно реализиран, представен e на 145 страници, в 71 таблици, 27 фигури и три фотоса.

Участници: доц. д-р Пламен Атанасов Маринов-Серафимов; доц. д-р Ирена Аспарухова Голубинова; проф. д-р Даниела Върбанова Кертикова; проф. д-р Анелия Илиева Кътова; проф. дн Тодор Симеонов Кертиков; проф. д-р Вилиана Маринова Василева; доц. д-р Анна Викторовна Илиева; доц. д-р Росица Минчева Тодорова; доц. д-р Ефросина Боянова Джонова-Аврамова; доц. д-р Галина Пенчева Петкова; доц. д-р Станимир Божидаров Енчев; проф. д-р Иван Арахангелов Алексиев; проф. д-р Щелияна Христова Калинова; проф. д.с.н  Дияна Лилова Светлева; гл.ас. д-р Биляна Филипова Харизанова – Петрова; доц. д-р Радост Петрова Петрова

Резюме
Техническа метла: Създадена е работна колекция от интродуцирани и местни сортове техническа метла (Sorghum vulgare var. technicum [Körn.]) от различни географски райони на чужбина и България, като са доказани морфологични различия, различия в темпа на отрастване и химичния състав на фуража, отчетен е добива на семена, количеството свежа и суха биомаса от единица площ за условията на Северна (локации Плевен и Павликени) и Южна България (Пловдив – при поливни и неполивни условия) и влиянието на факторите при които се формират. Изследвани са и звена от технологията за производство на фураж и семена, сроковете на сеитба и влиянието им върху динамиката на натрупване на свежа и суха биомаса и селективността на някои хербициди при производството фураж и семена.

Участници: гл.ас., д-р Ина Николаева Стойчева (Ръководител проект); Проф., д-р Наталия Георгиева; Проф., д-р Ивелина Николова; Проф., д-р Вилиана Василева; Проф., д-р Анелия Кътова; Доц., д-р Валентин Косев; Ас. Зорница Петкова; Проф., д-р Елена Тодоровска; Доц., д-р Мирослав Симеонов; Проф., д-р Васил Николов

Резюме
През периода 2018-2020 по Проект Ж140 участват 10 научни сътрудника (7 бр. от ИФК, 2 бр. щатни от системата на ССА и 1 бр. от АУ-Пловдив) и 1 специалист. Отчетът по проекта е написан на 166 страници, съдържа 71 таблици и 20 фигури. Целта на настоящият проект през периодa е да се направи актуален анализ и оценка на, наличната фуражна база, хранетето и отглеждането на овце в овцеферми за производство на мляко от Централна Северна България (ЦСБ), да се предложат по-добри и оптимални методи за повишаване ефективността от отглеждане на млечните овце. Предвиденият обем работа за периода е изпълнен, като обемът по някои от задачите е преизпълнен. Направени са посещения и пручвания в над 62 частни ферми от района на ЦСБ. Определени са добива, състава и структурата, като е извършена и екологична оценка на естествени тревостои в равнинни и полупланински райони на ЦСБ, с оглед пашата от овцете в 8 области от района на ЦСБ. Направена е оценка на биологичните прояви, продуктивността и биохимичния състав на пролетен фуражен грах (Pisum sativum L.) след приложение на органични продукти с биологично действие. Извършени са 4 балансови опита за определяне ин виво смилаемостта на сено и зелена маса от естествени и сяти ревостои, 4 опита по апетитност. Проведени са 3 НСО за изпитване на влиянието на протеиновите източници върху продуктивността и 1 НСО с дойни овце за изпитване влиянието на грубите фуражи върху млечната продуктивност. Проведени са: 1 НСО с агнета за изпитване на биопродукти при новородени и 1 НСО с дойни овце за изпитване влиянието на ОТС и живата маса върху количеството и качеството на млякото, както и върху кръвните показатели. Извършени са 2 НСО са индуциране и синхронизация на еструса при овце. Извършен е SWOT анализ на обследваните стопанства и са направени изводи и препоръки за практиката. Индексът за публикационната активност е 178, този за авторска активност е 0,7%; индексът за общата тежест на публикациите и авторската активност е 124,6, а общата оценка на публикационната актиност е 70%.

Участници: проф. дн Атанас Петров Кирилов; проф. д-р Йорданка Андреева; ас. д-р Мирослав Стефанов Симеонов; ас д-р Ина Николаева Стойчева-Мавровска; доц. д-р Анелия Илиева Кътова; доц. д-р Ивелина Миткова Николова; доц. д-р Наталия Георгиева Анастасова; доц. д-р Вилиана Маринова Василева; доц. д-р Валентин Иванов Косев; проф. д-р Мариана Александрова Петкова

Резюме
Направена е характеристика на протеина и е определен аминокиселинният състав на зърно от грах, соя, бакла и лупина. Установено е, че агнетата получавали като протеинов източник ГПК, нарастват с 0,246 g/ден, който е с 35,4% по-висок от този на агнета получавали соево зърно. При използване на една и съща дажба за хранене на рано отбити женски и мъжки агнета се установи, че мъжките агнета имат достоверно по-висок прираст от този при женските, съответно 267 g/ден срещу 233 g/ден. Установено е, че зърното от соя и грах, като протеинови източници в комбиниран фураж за агнета е равностоен на слънчогледовия шрот и не оказва достоверно влияние върху тегловото развитие на женски агнета за разплод с жива маса от 19 kg до 28kg . Определена е смилаемостта на дажбата със зърно от соя нетретирано е 64,05%, а на тази с участие на термично третирано зърно е 62,77%. Установено е, че по-слабо намалява трипсин инхибиторната активност при третиране на соево зърно в сушилня с температура 130 и 140 °С и времетраене 90 и 180 секунди.Установено е, че с най-висока апетитност е люцерната 65,66 % от общото консумирано количество. На второ място по консумирано количество, като дял от общото се нарежда еспарзетата, а с най-ниска апетитност от трите многогодишни бобови е звездана. Определен е съставът на осем вида български зърнени фуражи от едногодишни бобови култури: соя(натурална и термично обработена), бакла, нахут, фий, грах ( пролетен и зимен) и лупина. Установен е следния среден състав на фуражите: суров протеин 28.95%; сурови мазнини 8.31%; сурови влакнини 6.68%; сурова пепел 4.31% и БЕВ 51.34%. Установен е следния среден състав на клетъчните влакнинни компоненти: неутрално-детергентни влакнини (НДВ) 32.20%; киселинно-детергентни влакнини (КДВ) 14.47%; киселинно.детергентен лигнин (КДЛ) 3.38%; хемицелулоза 17.72% и целулоза 11.00%.

Участници: гл.ас. д-р Емил Василев; гл.ас. д-р Мая Василева Стойкова; гл.ас. д-р Вилиана Маринова Василева; доц. д-р Анна Викторовна Илиева; доц. д-р Атанас Петров Кирилов; доц. д-р Цветанка Георгиева Димитрова

Резюме
Определен е видовия тревен състав, продуктивността на суха маса и хранителността й през вегетационния период на представителни за Централна Северна България естествени пасищни тревостои. При проучване на нови житни и бобови тревни видове с оглед на ливадарската практика, се установява пригодността на подземна детелина и гребенчат житняк като компоненти на пасищни смески. Определена е грудкообразуващата способност и нитратредуктазната активност на звездан, еспарзетата, бяла и подземна детелина в смески с ежова главица.

При семепроизводство на многогодишни бобови и житни, посевите с покровна култура /овес/ могат да бъдат екологосъобразна алтернатива при борбата с плевелите.