Участници: Доц. д-р Ирена Аспарухова Голубинова; Проф. д-р Ивелина Миткова Николова; Проф., дн Тодор Симеонов Кертиков; Проф., д-р Даниела Върбанова Кертикова; Проф., д-р Вилиана Маринова Василева; Доц., д-р Росица Минчева Тодорова; Доц., д-р Наталия Христова Петровска; Доц., д-р Валентина Иванова Вълкова; Гл., ас., д-р Елица Благоева Атанасова

Резюме
С изпълнението на настоящият проект се цели обогатяване и проучване на генофонда от бобови и житни фуражни култури, подобряване на сортовия състав, проучване на технологични решения и растителнозащитни практики за борба с плевели и неприятели, сортоподдържане и семепроизводство. Проектът е на етап първа година от изследванията, за изпълнението на който е работил колектив от 10 учени в т.ч. ИФК – Плевен (5), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“-Пловдив (1), ОСС-Павликени (1), ИЦ-Кнежа (2) и СП ОЗСИР- Кърджали (1) по 3 теми с 14 задачи. За изпълнение на работната програма са изведени полски опити в три района на Северна и Южна България (Плевен, Кнежа и Кърджали). Залегналите задачи и мероприятия в работната програма за отчетния период са изпълнени.
Приключила първата година от техническото изпитване за РХС на кандидат сорт пасищна люцерна 3AS под наименованието „ИФК КАРИНА”. През 2021 г. е заложен полски опит за характеризиране на някои признаци при синтетична популация люцерна (9Syn), като наблюденията ще бъдат извършени на втората година при втори подраст. За трета година са проучени 23 образци – 10 потомствата на двойнолинейни хибриди (за краткост хибриди), 10 потомства на родителски компоненти (за краткост потомства) и три сорта люцерна (Плевен 6-стандарт, Дара и Кокорай). Реколтирани са три откоса и са анализирани добивът от свежа и суха биомаса и някои количествени признаци. За трета година са изпитани и 7 потомства звездан от свободното опрашане на 4 популации и сорт Търговище 1 по редица количествени показатели. Потомство от австрийската популация Stamm GH02 се откроява по дължина и маса на стъблото и формирани стъбла за едно растение. За трета година е оценен и продуктивния потенциал за фураж и семена от местни популации и интродуцирани сортове техническо сорго (метла), суданка, фуражна царевица и сорго-суданков хибрид в екологична мрежа в опитните полета на Институт по фуражните култури-Плевен, Институт по царевицата-Кнежа, Опитна станция по земеделие в Източни Родопи-Кърджали. Първи откос е с най-голям дял от общото количество свежа биомаса, а за вегетационния период варират от 3363,0 до 13325,0 kg. Най-дълги метлици формира местна популация S14, независимо от района на отглеждане, която съчетава признаците - дълги метлици (от 57,9 до 64,9 cm), формирани върху относително ниски растения, и е предпочитан хабитус при отглеждане на културата, като суровина за индустрията. Най-голямо количество семена, свежа и суха биомаса формира местна популация MI16N, която по комплекс от признаци представлява интерес в направление за производство на фураж и семена. Установена е пукливост при 12 комерсиални образци сорго за зърно ( 9,01% до 63,8%) и при хибридни линии сорго от 18,7 до 63,8%. Образец №2 (с червен перикарп) от комерсиалните хибриди и мутантна линия М1(6282) (с тъмен перикарп) се открояват с по-добра пукливост и едрина на пуканките. Установен е пик във водопоглъщането на семена при лабораторни условия при образци техническо сорго при 10 и 200 С между 2 и 6 h, а при 300С между 2 и 4 h, като максимумът е към 24 h, а най-висока кълняемост (85,0-95,0%) е отчетена при 300С. Носителите на алелохимикали (агар-гел 0,75% и етилов алкохол 30,%) и среда за развитие (агар-гел 0,75% и дейонизирана вода) са подходящи за биологичен анализ и скрининг при извеждане на лабораторни опити за установяване алелопатичния потенциал и/или алелопатичната интерференция при видове от род Sorghum. Към тема 2 е проучен видовият състав и числена динамика на някои основни видове при сорго за зърно (Sorghum bicolor (L.) Moench). Установени са 58 вида насекоми, от които 51 - растителноядни и 7 - хищни. Вредните видове се отнасят към 6 разреда, а полезните – към четири. Най-многоброен и с най-голямо разнообразие е представен разред Hemiptera (31 вида), следван от Coleoptera (19 вида). Проучена е съвместимостта при смесено отглеждане на някои видове от род Sorghum и бобови в годината на създаване на посева. Отглеждането на люцерна и червена детелина под покров на видове от род Sorghum, доказано намалява степента на заплевеляване. Селективността на два търговски продукта а.в. имазамокс с комплекс от аджуванти [Пулсар 40 (40 g/l имазамокс) и Пулсар Плюс (25 g/l имазамокс с комплекс от аджуванти)] не оказват инхибиращ ефект върху добива на семена при люцерна. Прилагането на биологичния продукт Белука, Biona pH и Борна киселина оказват добър десикационен ефект при люцерна (10 DAT) в сравнение с Баста 15 СЛ. Проучена е фенологията и продуктивния потенциал на зимен грах сорт ИФК Тандем при пролетна сеитба. Потенциалът за грудкообразуване на бобовите култури в едногодишни житно-бобови фуражни смески - грахово-овесени (70:30%), фиево-овесени (70:30%) и грахово-фиево-овесени (35:35:30%) е в полза на растенията на грах (15,3 броя грудки/растение), следвани от фий (13,3 броя грудки/растение), а в смески се определя от съотношението с житната култура. Създадени са два семепроизводни посева (всеки на площ от 1 da) за производство на предбазови семена с пролетен фий сорт Темпо и пролетен грах сорт Керпо на Второ опитно поле на ИФК, Плевен. Закупени са 200 kg предбазови семена от сорт Дара с цел производството на базови семена. Получени са ограничени количества базови и предбазови семена (бункерно тегло) от два сорта люцерна Дара и Плевен 6.

Участници: гл. ас., д-р Ина Николаева Стойчева (Ръководител проект); Проф., д-р Наталия Георгиева; Доц., д-р Валентин Косев; Доц., д-р Станислава Стойчева; Доц., д-р Галина Найденова; Доц., д-р Мирослав Симеонов; Доц., д-р Румен Базитов; Доц., д-р Милена Михайлова; Ас. Красимир Павловски; Ас. Желязко Вълчинков; Проф., д-р Запрянка Шиндарска; Проф., д-р Нуреттин Тахсин

Резюме
В настоящия проект (2022-2024) участват 12 научни сътрудника (3 бр. от ИФК, 7 бр. щатни от системата на ССА и 2 бр. извънщатни за системата на ССА) и 5 бр. техници и лаборанти. С разработването на настоящият проект се цели да се подобри качеството и хранителната стойност на бобови фуражни култури – фий (Vicia ssp)., лупина (Lupinus), грах (Pisum sativum) и соя (Glycine max) (зърно и вегетативна надземна маса), както и да се проучи възможността за въвеждане и използване на 4 нови фуражни култури като алтернтивни източници на фураж (Lablab purpureus L.) Sweet, Trigonella foenum-graecum L., Carthamus tinctorius L., Phalaris canariensis L.), които не са традиционни за страната, с оглед смекчаване на емисиите, подобряване на продуктивността и адаптиране в условията на устойчиво земеделие при изменението на климата. Ще се работи по 8 основни задачи и 22 подзадачи.

Въз основа на реализиране на подставената цел, ще се задълбочат познанията на методите за оптималното, ефективно и екологосъобразно окачествяване и използване на бобовите култури и алтернативните фуражни култури в светлината на съвременните постановки за хранене и устойчивото земеделие. Ще се задълбочат познанията и осведомеността за контрола на качеството на фуражните източници. Очакваните резултати и научни приноси са свързани с получаване на нови и актуални данни при оценка на риска в района на гр. Плевен. Нови данни за нежеланите субстанции, свъразни с контаминация на пестициди, контаминация с Salmonella spp., микотоксини, фуражи съдържащи ГМО и др. в района на Плевен-област. данни за фуражи съдържащи ВМП и замърсители на околна среда в района на Плевен-област. данни за внесените на територията на ЦСБ през одобрение на граничните пунктове фуражи за района на Плевен-област. Нови данни за методите, за повишаване качеството на зърно от бобови култури. Очакваните научно-приложни приноси са свързани с определяне на технологични аспекти при отглеждане и използане на нови фуражни източници. Ще се предложат нови методи за повишаване качеството за оптимално и моделирано използване на проучваните фуражни култури. Ще се определи оптимално съдържание на бобовите и алтернативните фуражни култури за моделиране дажбите на преживни животни като оптимални източници на протеин, за по-добра смилаемост, продуктивност и намаляване на производството на вредни газове. Настоящия проект ще даде правилните насоки за усъвършенстване технологията за моделиране на качеството и използването на бобовите и алтернативните фуражни култури, както и възможности за подобрена продуктивност и адаптивност в условията на изменението на климата.

Участници: Ст.н.с. I ст. дсн Петър Томов, Ст.н.с. I ст. д-р Киран Дончев, Ст.н.с. I ст. дсн Кирил Христов, ст.н.с. II ст., д-р Венета Радева, ст.н.с. II ст., д-р Анна Илиева, н.с. I ст., д-р Йорданка Найденова, н.с. I ст., Анелия Кътова
Резюме
Досега създадените сортове житни треви от ежова главица, тръстиковидна власатка, безосилеста овсига и тимотейка са високорастящи и пригодни повече за сенокосно използване. В България няма сортове от житните треви, подходящи за създаване на сяти пасища, както и за декоративни, паркови и спортно-техничиски цели. Не е сполучлив и вноса на чуждестранни сортове, поради тясната адаптираност към усрловията на техния произход. Затова се проучва пасищен райграс като един от най-важните видове житни треви, подходящ както за пасищни цели, така и за тревостои със специално предназначение. Като изходен материал са включени чуждестранни сортове със северен и южен произход, така и наши естествено растящи популации. Използват се съвременни методи на селекция – поликрос, проучва се вариабилността на сортовете в рамките на вида, както и генотипното вариране, в рамките на сорта. Установява се идеал на сорт за условията на България за паша и озеленяване, ранозрялост, добивност, качество, дълготрайност и плоидно ниво. Към проекта е и завършващ етап на селекцията по качество на ежова главица, тръстиковидна власатка и безосилеста овсига.

Участници: ст.н.с. д-р Даниела Кертикова, н.с. д-р Анелия Кътова, ст.н.с. д-р Димитрия Петкова, ст.н.с.д-р Димитър Джилянов, ст.н.с. д-р Тодор Кертиков, ст.н.с. д-р Анна Илиева, н.с., д-р Наталия Георгиева, н.с., д-р Ивелина Николова, н.с. д-р Анелия Кючукова, н.с., д-р Иван Георгиев, н.с. д-р Йорданка Найденова, н.с. Ирена Голубинова, ст.н.с д-р Атанас Кирилов, н.с.д-р Аксения Алексиева, н.с.д-р Росица Тодорова, н.с. Валентин Косев

Резюме
Заявени са 4 нови сортове фуражни култури за сертифициране и изпитване от видовете: пролетен фуражен грах “Керпо”, пасищен райграс „Хармония”, гребенчат житняк „Свежина” и пустинен житняк „Морава”. С оглед създаване на система за генетичен контрол при хибридизацията на люцерната са открити самонесъвместими генотипове. Пасищен райграс сорт „Хармония” е с най-добро почвено покритие и плътност на чима, което го прави подходящ и за декоративно направление. Получени са тетраплоиди от ливадна власатка, пасищен и италиански райграс. Излъчени са високопродуктивни линии грах с комплексна устойчивост на болести (аскохитоза, мана, склеротиния), и с изменена морфология мутантни линии грах и суданка. Разкрити са нови източници люцерна, еспарзета, звездан и многогодишни житни треви с цел оценка за РХС и комбинативна селекция. Осъществява се сортоподдържане и са произведени качествени семена от сертифицираните сортове фуражни култури за нови семепроизводни посеви.

Участници: доц., д-р Анелия Кътова, проф., дсн Атанас Кирилов, доц. д-р Йорданка Найденова, доц. д-р Анна Илиева, Доц. д-р Виолета Вътева, гл.ас., д-р Ирена Голубинова, гл.ас. д-р Пламен Серафимов, ас. Димитринка Крушева, ас. Мария Стаматова, ас. Ина Стойчева

Резюме
Целта е съхранение, поддържане и обогатяване на генетични ресурси при многогодишни житни фуражни треви, сорго и суданка, създаване на нови сортове с висока продуктивност и екологична стабилност, високо качество на фураж и семена, подходящи за различни направления на използване, семепроизводство на авторски и високи категории семена на житни фуражни култури. Чрез полиплоидизация и флоуцитометричен скрининг са създадени 2 нови сортове пасищен райграс Тетрани и Тетрамис – тетраплоидни, с висок продуктивен потенциал за фураж и семена, зимоустойчиви, дълготрайни, толерантни на листни болести и засушаване, с високо качество на фуража. Те са заявени в Патентно ведомство на Република България и за официално сортоизпитване за РХС и БСК по договор с ИАСАС за втора година. Новите сортове превишават по добив суха маса стандарта ИФК Хармония, както следва Тетрани с 9% и Тетрамис с 21%, средно от всички пунктове. Приключи успешно контролното изпитване за РХС на тръстиковидна власатка сорт Албена. Пасищен райграс сорт ИФК Хармония, гребенчат житняк, сорт Свежина и пустинен житняк, сорт Морава са включени в система на сортоподдържане и семепроизводство, произведени са висококачествени автентични семена на селекционера. Реколтиран е базов семепроизводен посеви от ежова главица, сорт Дъбрава. Проведени са експедиции в Родопите и са събрани 6 нови образци от многогодишни житни фуражни видове растения – местни екотипове, а чрез интродукция от Китай са получени 16 образци. Създадени са работни колекции за съхраняване и обогатяване на генофонда, при многогодишни житни треви, сорго и суданка. Получено е ново генетично разнообразие чрез комбинативна, мутационна и хетерозисна селекция, прилагане на полиплоидизация, хибридизация в т.ч. отдалечена и отбор по продуктивност, адаптивност към температурен стрес и засушаване, дълготрайност и качество на фуража. При изпитване на 14 потомства от междувидови кръстоски на пасищен райграс и червена, ливадна и тръстиковидна власатка чрез кластърен анализ са полученни данни за генетично сходство и различие между тях и са диференцирани по направления на използване – подходящи за декоративни цели и за фураж – пасищно и сенокосно използване. Създадени са перспективни мутантни линии суданка и сорго и са получени резултати от конкурсни сортови опити за РХС и БСК за тяхната продуктивност, морфология и биология. Проучва се селективността на хербициди за борба с плевелите при семепроизводството на многогодишни житни треви, сорго и суданка, както и ретарданти и алелопатични взаимоотношения. Анализирани са сухи растителни проби от надземна биомаса на многогодишни житни треви, сорго и суданка по 12 показатели за състав и качество на фуража.

Участници: гл. ас. д-р Валентин Иванов Косев; гл. ас. д-р Росица Минчева Тодорова; доц. д-р Аксения Крумова Алексиева; доц. д-р Атанас Петров Кирилов; гл. ас. д-р Ирена Аспарухова Голубинова; доц. д-р Йорданка Андреева Найденова; доц. д-р Иван Георгиев Георгиев; гл. ас. д-р Анелия Димитрова Кючукова; гл. ас. д-р Ивелина Миткова Николова; гл. ас. д-р Наталия Георгиева Анастасова; доц. д-р Анна Викторовна Илиева; доц. д-р Тодор Симеонов Кертиков; доц. д-р Димитър Любенов Джилянов; доц. д-р Димитрия Стоилова Петкова; доц. д-р Анелия Илиева Кътова

Резюме
Заявени са 4 нови сортове фуражни култури за сертифициране и изпитване от видовете: пролетен фуражен грах “Керпо”, пасищен райграс „Хармония”, гребенчат житняк „Свежина” и пустинен житняк „Морава”. С оглед създаване на система за генетичен контрол при хибридизацията на люцерната са открити самонесъвместими генотипове. Пасищен райграс сорт „Хармония” е с най-добро почвено покритие и плътност на чима, което го прави подходящ и за декоративно направление. Получени са тетраплоиди от ливадна власатка, пасищен и италиански райграс. Излъчени са високопродуктивни линии грах с комплексна устойчивост на болести (аскохитоза, мана, склеротиния), и с изменена морфология мутантни линии грах и суданка. Разкрити са нови източници люцерна, еспарзета, звездан и многогодишни житни треви с цел оценка за РХС и комбинативна селекция. Осъществява се сортоподдържане и са произведени качествени семена от сертифицираните сортове фуражни култури за нови семепроизводни посеви.

Участници: проф. дн Тодор Симеонов Кертиков; доц. д-р Валентин Иванов Косев; доц. д-р Пламен Атанасов Маринов-Серафимов; доц. д-р Галина Тодорова Найденова; доц. д-р Ирена Аспарухова Голубинова; доц. д-р Диана Христова Маринова; ас. Гергана Бориславова Иванова Ковачева; доц. д-р Анна Викторовна Илиева; проф. д-р Даниела Върбанова Кертикова

Резюме
Целта на проекта е обогатяване и проучване на генофонда от бобови фуражни култури, създаване на нови сортове, сортоподдържане и семепроизводство. Обект на изследвания в проекта са основните многогодишни (люцерна, червена и хибридна детелина, звездан) и едногодишни (зимен и пролетен фуражен грах и фий) бобови фуражни култури. Те са адаптирани за почвено-климатичните условия на страната и имат голямо стопанско, агротехническо и икономическо значение за българското земеделие. Люцерната в световен мащаб е най-значимата и широко отглеждана фуражна бобова култура. Водещата ú роля във фуражното производство се обуславя от големите ú продуктивни възможности. Оригинален елемент в проекта имат изследванията при люцерната насочени към: Нови знания за двойнолинейни хибриди (получени от самонесъвместими генотипове) по морфологични признаци; Създаване и проучване на частично инцухтирани линии с повишена дълготрайност и продуктивност; Установяване селективността и ефикасността на биологични продукти срещу кускута и проучване на възстановителната способност на сортове люцерна; Разработване на технология за семепроизводство на пасищен тип люцерна; Заявяване на нов сорт пасищна люцерна в Патентно ведомство на Р. България. Звездана, червената и хибридна детелина са висококачествени сенокосни и пасищни бобови култури. Те имат екологична характеристика, която ги прави алтернатива на люцерната в предпланинските и планинските райони на България. Видовете детелини и звездан са предпочитани бобови компоненти за тревни смески, търсенето на семена е голямо, а семепроизводство и сортовия състав е ограничен. С проекта се цели установяване на комбинативна способност за продуктивност и пасищна пригодност на червена и хибридна детелина, както и проучване на продуктивния потенциал и стопански качества на наши и чуждестранни сортове и популации звездан с крайна цел създаване на сортове. Важно значение за решаване на белтъчния проблем в страната имат и фуражния грах и фий, като източници на растителен протеин. Проучванията при тези култури са насочени към създаването на зимен тип сортове, които използват по-добре влагата през есенно-зимния период и натрупват повече биомаса. Оригинални елементи се съдържат в: получаване на нови знания за наследственост и/или изменчивост на редица признаци; обогатяване на генетичното разнообразие чрез хибридизация; описание на нови сортове зимен грах и заявяване в Патентно ведомство на Р. България. В проекта са предвидени задачи по сортоподдържане и семепроизводство на висококачествени и автентични семена при сертифицирани сортове бобови фуражни култури – люцерна (Дара, Плевен 6, Обнова 10), пролетен грах (Керпо, Плевен 4) и пролетен фий (Темпо). Отчитайки повишеното търсене на вътрешния и външния пазар на семена от бобови фуражни култури считаме, че с поставените цели в проекта ще допринесем за адекватен отговор на потребностите на пазара и за практическа реализация и комерсиална стойност на създанения от нас научен продукт.

Участници: Проф. дн Атанас Кирилов; Доц. д-р Анна Илиева; Доц. д-р Йорданка Найденова; Доц. д-р Наталия Георгиева; Доц. д-р Ивелина Николова; Гл. ас. д-р Валентин Косев; Гл. ас. д-р Ина Стойчева – Мавровска; Проф. д-р Иван Пачев /ИЛВ – Плевен/; Д-р Набил Абумхади /АБИ – София/; Доц. д-р Евлоги Марков /ИПАЗР “Никола Пушкаров” – София/; Проф. д-р Георги Георгиев /ИФРГ – БАН/; Доц. д-р Маргарита Николова /ЛТУ - София/; Доц. д-р Росен Цонев /СУ “Св. Климент Охридски”/ ; Гл. ас. д-р Любен Загорчев /СУ “Св. Климент Охридски”/ ; Чл. кор. дбн Сергей Коць /ИФРГ, НАН, Киев, Украйна/

Доц. д-р кбн Павел Маменко /ИФРГ, НАН, Киев, Украйна/; Д-р Изабел Видейра Кастро /INIAV, Оейраш, Португалия/

Резюме
Проучени са технологични подходи при създаване на пасищни тревостои - сеитба на многогодишни бобови и житни култури, и тревни смески, под покров на едногодишни бобови и житни култури. Пролетен фуражен грах и фий могат да се използват като покров при сеитба на еспарзета, звездан, люцерна, и на смески на същите с ежова главица. С азотфиксиращата си способност те оказват положително влияние върху основните култури през първата година, натрупвайки и обогатявайки почвата с азот, както и през следващите, след отмиране и разграждане на грудковата и коренова биомаса. Овес, използван като покров потиска основните култури и житния компонент в смеските. Така, основните култури не могат да проявят продуктивния си потенциал, а ежовата главица в смески, конкурентността на плевели. Определени са някои биологични и екологични особености на подземна детелина (Trifolium subterraneum L.) - едногодишен бобов самозасяващ се вид и възможност за включването му в състава на смески с традиционни фуражни бобови и житни култури. С оглед рационално провеждане на отбор от желани генотипове с повишен симбиотичен азотфиксиращ потенциал е извършена селекционно-генетична и технологична оценка на изходен материал от някои едногодишни бобови култури.

Участници: гл. ас., д-р Ина Николаева Стойчева (Ръководител проект); Проф., д-р Наталия Георгиева; Доц., д-р Валентин Косев; Доц., д-р Станислава Стойчева; Доц., д-р Галина Найденова; Доц., д-р Мирослав Симеонов; Доц., д-р Румен Базитов; Доц., д-р Милена Михайлова; Ас. Красимир Павловски; Ас. Желязко Вълчинков; Проф., д-р Запрянка Шиндарска; Проф., д-р Нуреттин Тахсин

Резюме
В настоящия проект (2022-2024) участват 12 научни сътрудника (3 бр. от ИФК, 7 бр. щатни от системата на ССА и 2 бр. извънщатни за системата на ССА) и 5 бр. техници и лаборанти. С разработването на настоящият проект се цели да се подобри качеството и хранителната стойност на бобови фуражни култури – фий (Vicia ssp)., лупина (Lupinus), грах (Pisum sativum) и соя (Glycine max) (зърно и вегетативна надземна маса), както и да се проучи възможността за въвеждане и използване на 4 нови фуражни култури като алтернтивни източници на фураж (Lablab purpureus L.) Sweet, Trigonella foenum-graecum L., Carthamus tinctorius L., Phalaris canariensis L.), които не са традиционни за страната, с оглед смекчаване на емисиите, подобряване на продуктивността и адаптиране в условията на устойчиво земеделие при изменението на климата. Ще се работи по 8 основни задачи и 22 подзадачи.

Въз основа на реализиране на подставената цел, ще се задълбочат познанията на методите за оптималното, ефективно и екологосъобразно окачествяване и използване на бобовите култури и алтернативните фуражни култури в светлината на съвременните постановки за хранене и устойчивото земеделие. Ще се задълбочат познанията и осведомеността за контрола на качеството на фуражните източници. Очакваните резултати и научни приноси са свързани с получаване на нови и актуални данни при оценка на риска в района на гр. Плевен. Нови данни за нежеланите субстанции, свъразни с контаминация на пестициди, контаминация с Salmonella spp., микотоксини, фуражи съдържащи ГМО и др. в района на Плевен-област. данни за фуражи съдържащи ВМП и замърсители на околна среда в района на Плевен-област. данни за внесените на територията на ЦСБ през одобрение на граничните пунктове фуражи за района на Плевен-област. Нови данни за методите, за повишаване качеството на зърно от бобови култури. Очакваните научно-приложни приноси са свързани с определяне на технологични аспекти при отглеждане и използане на нови фуражни източници. Ще се предложат нови методи за повишаване качеството за оптимално и моделирано използване на проучваните фуражни култури. Ще се определи оптимално съдържание на бобовите и алтернативните фуражни култури за моделиране дажбите на преживни животни като оптимални източници на протеин, за по-добра смилаемост, продуктивност и намаляване на производството на вредни газове. Настоящия проект ще даде правилните насоки за усъвършенстване технологията за моделиране на качеството и използването на бобовите и алтернативните фуражни култури, както и възможности за подобрена продуктивност и адаптивност в условията на изменението на климата.

Участници: доц. д-р Пламен Атанасов Маринов-Серафимов; доц. д-р Ирена Аспарухова Голубинова; проф. д-р Даниела Върбанова Кертикова; проф. д-р Анелия Илиева Кътова; проф. дн Тодор Симеонов Кертиков; проф. д-р Вилиана Маринова Василева; доц. д-р Анна Викторовна Илиева; доц. д-р Росица Минчева Тодорова; доц. д-р Ефросина Боянова Джонова-Аврамова; доц. д-р Галина Пенчева Петкова; доц. д-р Станимир Божидаров Енчев; проф. д-р Иван Арахангелов Алексиев; проф. д-р Щелияна Христова Калинова; проф. д.с.н  Дияна Лилова Светлева; гл.ас. д-р Биляна Филипова Харизанова – Петрова; доц. д-р Радост Петрова Петрова

Резюме
Техническа метла: Създадена е работна колекция от интродуцирани и местни сортове техническа метла (Sorghum vulgare var. technicum [Körn.]) от различни географски райони на чужбина и България, като са доказани морфологични различия, различия в темпа на отрастване и химичния състав на фуража, отчетен е добива на семена, количеството свежа и суха биомаса от единица площ за условията на Северна (локации Плевен и Павликени) и Южна България (Пловдив – при поливни и неполивни условия) и влиянието на факторите при които се формират. Изследвани са и звена от технологията за производство на фураж и семена, сроковете на сеитба и влиянието им върху динамиката на натрупване на свежа и суха биомаса и селективността на някои хербициди при производството фураж и семена.

Участници: проф. дн Атанас Петров Кирилов; проф. д-р Йорданка Андреева; ас. д-р Мирослав Стефанов Симеонов; ас д-р Ина Николаева Стойчева-Мавровска; доц. д-р Анелия Илиева Кътова; доц. д-р Ивелина Миткова Николова; доц. д-р Наталия Георгиева Анастасова; доц. д-р Вилиана Маринова Василева; доц. д-р Валентин Иванов Косев; проф. д-р Мариана Александрова Петкова

Резюме
Направена е характеристика на протеина и е определен аминокиселинният състав на зърно от грах, соя, бакла и лупина. Установено е, че агнетата получавали като протеинов източник ГПК, нарастват с 0,246 g/ден, който е с 35,4% по-висок от този на агнета получавали соево зърно. При използване на една и съща дажба за хранене на рано отбити женски и мъжки агнета се установи, че мъжките агнета имат достоверно по-висок прираст от този при женските, съответно 267 g/ден срещу 233 g/ден. Установено е, че зърното от соя и грах, като протеинови източници в комбиниран фураж за агнета е равностоен на слънчогледовия шрот и не оказва достоверно влияние върху тегловото развитие на женски агнета за разплод с жива маса от 19 kg до 28kg . Определена е смилаемостта на дажбата със зърно от соя нетретирано е 64,05%, а на тази с участие на термично третирано зърно е 62,77%. Установено е, че по-слабо намалява трипсин инхибиторната активност при третиране на соево зърно в сушилня с температура 130 и 140 °С и времетраене 90 и 180 секунди.Установено е, че с най-висока апетитност е люцерната 65,66 % от общото консумирано количество. На второ място по консумирано количество, като дял от общото се нарежда еспарзетата, а с най-ниска апетитност от трите многогодишни бобови е звездана. Определен е съставът на осем вида български зърнени фуражи от едногодишни бобови култури: соя(натурална и термично обработена), бакла, нахут, фий, грах ( пролетен и зимен) и лупина. Установен е следния среден състав на фуражите: суров протеин 28.95%; сурови мазнини 8.31%; сурови влакнини 6.68%; сурова пепел 4.31% и БЕВ 51.34%. Установен е следния среден състав на клетъчните влакнинни компоненти: неутрално-детергентни влакнини (НДВ) 32.20%; киселинно-детергентни влакнини (КДВ) 14.47%; киселинно.детергентен лигнин (КДЛ) 3.38%; хемицелулоза 17.72% и целулоза 11.00%.